GDPR – Имейл маркетинг

Изпращането на бюлетини и имейл маркетингът са постоянна част от онлайн маркетинговата вселена. По принцип се прилага правилото, че обработването е забранено, но може да бъде разрешено, и това се отнася и за личните данни, които се използват за изпращане на имейли. Обработването е позволено само според Общия регламент за защита на данните (GDPR), ако субектът на данните е дал съгласието си, или има друга законова основа. Това може да бъде, например, защитата на легитимния интерес на администратора да изпраща имейл маркетинг. Съображение 47 от Общия регламент за защита на данните изрично посочва, че законът се прилага и за обработването на лични данни за директен маркетинг като легитимен интерес на администратора.

Освен това, такъв интерес може да се види, например, ако съществува релевантна и пропорционална връзка между субекта на данните и администратора. Това може да бъде случаят, ако субектът на данните е клиент на администратора или се намира в служба на последния. Поради това много неща са в подкрепа на становището, че електронният маркетинг е позволен без съгласие, поне за съществуващи клиенти. Ако компанията има оправдан интерес към „студени“ обаждания чрез електронен маркетинг, маркетинговите електронни писма могат да бъдат изпращани на потенциални клиенти без съгласие. За да не получава повече информация чрез бюлетин или електронна поща, клиентът, който ги получава, трябва само да възрази срещу обработването за маркетингови цели. Съгласно чл. 21(2), (3) от GDPR субектът на данните винаги има правото да възрази срещу обработката на лични данни за цели на директния маркетинг. Ако субектът на данните възрази, администраторът трябва само да спре обработката за маркетингови цели, но може все още да обработва данни за други цели, напр. за изпълнение на договор. Оправданият интерес на администратора да обработва данни за маркетингови цели никога не може да надделее над възражението на субекта на данните. Все пак, трябва да се отбележи, че според чл. 95 от Общия регламент за защита на данните, това се прилага за всички свързани с защита на данните цели, освен ако в Директивата за ePrivacy не са заложени специални правила със същия регулаторен обхват (вж. също и съображение 173). Последствието е, че електронният маркетинг в момента е позволен само със съгласие на заинтересованите страни (чл. 13(1) от Директива 2002/58/ЕО). Трябва да се изчака и да се види дали предстоящият регламент за ePrivacy ще предостави повече яснота по този въпрос.

Независимо дали една компания базира своите маркетингови мерки впоследствие на своя легитимен интерес или на съгласие, администраторът трябва да се придържа към правото на субекта на данни да бъде информиран. Съдържанието на посочената информация зависи от използваната причина за оправдание. Моля, имайте предвид, че може да има определени допълнителни национални закони (например закон за конкуренцията), които могат да бъдат леко по-строги или да наложат допълнителни ограничения.